Учителка лекува заекване, аутизъм и тежки психически проблеми
В нашия материално ориентиран свят все още има личности готови да отдадат цялото си време, енергия, работа и любов с едничката цел – да помогнат на другите. Такава е и Стойка Митева – учителка по образование, многостранен специалист по професия и човек със главно "Ч". Стойка Митева е родена в с. Куртово Конаре, Пловдивско, но понастоящем живее и работи в гр. Хасково. Завършила е институт за детски учителки с повишаване на квалификацията в ИПКУ-Стара Загора. Висшето си образование завършва в Благоевград със специалност предучилищна педагогика. В СУ "Св. Климент Охридски" – София, специализира в катедра "Дефектология" със специалностите: логопедия, соматопедия, мануална и хранителна терапия. Защитила е правото да прилага екстрактна и билкова терапия, като залага на собствено открити комбинации.
От 14 години изучава и прилага нетрадиционните начини за корекция и диагностика на деца и възрастни с аномалии. Силата на Стойка е в това да накара хората, които не могат да изрекат нито една дума, да проговорят, заекващите да спрат да заекват, аутистите да се "отворят" към света, децата с психически и умствени увреждания да започнат да се развиват нормално, като работи по свои програми и методики. Тя казва за себе си "Аз не съм врачка, не съм ясновидка – аз съм специалист!" и работи в тясна връзка с утвърдени българки и чуждестранни специалисти в областта. Какви са методите на Стойка Митева? В отговора на този въпрос тя е категорична – работи с комплексни методи, които е проверила през годините. Най-напред уточнява диагнозата и причините, поради които е възникнало заболяването. След това допълнително снема анамнезата и поставя нова, дефектологична диагноза и персонална работа с болните. Често пъти се налага да използва и методите на нестандартна диагностика, да са стигне до истинската причина, предизвикала заболяването. И едва тогава започва с прилагането на методите за комплексно лечение.
А те включват: първоначален хранителен режим и екстрактна терапия, последвани от мануална терапия /стимулиране на зони и органи на болния/ и корекция на говорните проблеми. Понякога този процес продължава с месеци, но макар и толкова бавно, болният започва да се съвзема. Повече от сто програми за всеки отделен случай са подготвени от Стойка Митева. Буквичка по буквичка изрича нямото дете и ако човек наблюдава отстрани, ще каже, че Митева прави революция в познатите методи за лечение. Не само лечебните и методи са уникални – тя води такава документация за всеки, когото е лекувала, че понякога се събира информация за цял един роман. Снимки, видеофилми, отзиви на самия болен и на неговите близки, всичко това се събира в папки и заема място в дългогодишната и картотека. Във всеки момент може да се направи справка за поредния пациент на Митева, за метода, по който е лекуван, за това в какво състояние го е приела в кабинета си Стойка и как го е напуснал. И не си мислете, че става въпрос за печелене на пари. В никакъв случай – консултациите при Стойка Митева са безплатни. Тя е консултирала много болни по интернет; на тези, които може да помогне само със съвет, изпраща писма, подготвя програми и никога не търси дивиденти.
Дългогодишните наблюдения на специалистката и статистиката, която тя води от 1975 година насам, показват, че броят на децата с вродени и придобити увреждания расте непрекъснато. Травмите, които се нанасят върху децата, неправилното лечение с антибиотиците, неравната атмосфера в семейството, зачестилите инфекциозни заболявания, черепно-мозъчните травми и токсичните отравяния са основните причини за това децата ни да боледуват, категорична е Митева.
Другата група причини са генетичните заболявания, които се дължат на мутации или промяна в генната информация на организма. Повечето от тези форми са външни, причинени са от околната среда и се наричат мутагенни. Те не могат да се излекуват напълно, но може да се спре. Интересно е и нейното откритие, че при деца с тежки аномалии изследванията в американски лаборатории са доказали концентрацията на метали в организмите им.
Храната, която поемат бременните майки и новородените деца оказва огромно значение върху развитието на младите организми. Като специалистка по хранителна терапия и наблюдения над хиляди болни Стойка Митева препоръчва в храната да се наблегне на такава съдържаща витамини от групата В, на децата да не се дават да консумират колбаси и храни съдържащи консерванти. Детето според нея трябва да се храни с домашно приготвени супи, готвени ястия, задушени многообразни зеленчуци. Да се избягват тестените храни и пърженото. "Всяка майка трябва да има в дома си сокоизтисквачка и всекидневно да я използва" казва терапевтката. Децата трябва ежедневно да приемат плодови и зеленчукови сокове – минимум по 2 чаши на ден. С месото не трябва да се прекалява и да се включи в детското меню под формата на риба и бяло пилешко месо, вътрешности и карантия на децата не се дават.
Пак според Стойка Митева като специалист в зимните месеци на децата трябва да се предлага ежедневно разнообразна минерална вода. Важно е обаче марките минерална вода да се редуват и подменят, поради различните количества и видове микроелементи и минерали в тях. Тази уникална и всеотдайна жена успешно лекува освен заекване, говорни проблеми, аутизъм, психически и умствени изоставания и витилиго и псориазис. Спектъра на заболяванията, за които може да помогне е толкова голям, че няма начин да бъде описан в една статия.
Силва Коен
Стойка Митева: Аутизмът не е доживотна присъда!
- Г-жо Митева, как родителите да определят тази граница, която разделя нормалното поведение от патологията? Какви са симптомите на ранния детски аутизъм?
- Основно те са три - нарушения в общуването, в поведението и в емоционалната сфера. И те се проявяват във всичко, дори в двигателната активност. От една страна, аутистите са бавни, тромави, непохватни, движенията им са дисхармонични. А от друга са невероятно подвижни, могат за един миг да се изкатерят по шкафа или да скочат на перваза на прозореца. В същото време за тях е характерно еднообразието в движенията:въртене около собствената си ос, бягане из стаята от предмет към предмет или часове наред бягане в кръг в стаята. В емоционален план аутистите по принцип са студени и равнодушни, понякога правят впечатление на жестоки. Отнасят се бездушно с близките и връстниците си, с животните, с играчките си. При това са крайно раними и обидчиви. За тях е типична повишената чувствителност към всичко - към светлината, звуците, физическите контакти, към всякакво взаимодействие с околния свят. Тази хиперчувствителност в определена степен определя тяхното аутично поведение.
- А какви черти на аутизма проявяват тези деца в общуването си с околните?
- Понякога правят впечатление на слепи или глухи, сякаш не чуват какво им се говори или не виждат подадения им предмет. Но при преглед се установява, че и слухът, и зрението им са си наред. Просто психиката на такива деца не издържа на натоварването и блокира ответната реакция. Оттук идва негативизмът. Това са сякаш хора с открита рана в душата. Всяко докосване до тях е невероятно болезнено, затова те се затварят за света. В детската градина такова дете се свива в ъгъла, играе си само, дразнят го шумовете, които издават другарчетата му. Обаче, за разлика от умственоизостаналите деца аутистът внимателно следи какво се случва наоколо. И в крайна сметка това дете остава сякаш само вътре в детската група. В детската градина децата-аутисти по-лесно придобиват необходимите навици. Отначало отказват да изпълнят някаква молба на учителката, но впоследствие, следейки как постъпват другарчетата им, изведнъж започват да им подражават и да повтарят техните действия. Това важи и за навиците за лична хигиена, и за интелектуалното им развитие. Дори и да не участват в общите занимания - рисуване, музика, лепене на картинки, като се приберат у дома, тези деца могат да възпроизведат това, с което са се занимавали децата в детската градина. Това показва, че интелектът им не дреме. Такива хора завинаги си остават с повишена ранимост, но аутичното поведение на малчуганите се поддава на корекция
Ако участват родителите, учителите, специалистите, процесът бавно се овладява.
- Как правилно се общува с такива деца?
- Имайки предвид тяхната свръхчувствителност, трябва да бъдем много внимателни. Дори да разговаряме с половин глас. Не трябва да създаваме тревожна и драматична обстановка. Полезен е лекият масаж, който няма да ги дразни. Дори е най-ефикасно това да се прави във вид на игра, защото по-силното въздействие на кожата и мускулите може да предизвика влошаване на състоянието. За аутистите не са подходящи екстравагантните форми на възпитание. Например нови неща, дрехи или обувки трябва да им се предлагат, а не да им се натрапват. Тези деца се страхуват от всичко. И още нещо: не бива просто да изхвърляте старите им играчки, ако те не са го направили сами. За тях са много интересни и различните нещица, намерени на улицата - пръчици, синджирчета, счупени играчки. На тях често им харесват части от играчки. Не ги обявявайте пред тях за мръсни и негодни. Косвено аутистът забелязва и запомня всичко и може съвсем да изгубите неговото доверие, в резултат на което състоянието му се влошава, т.е. повишават се защитният негативизъм и протестните реакции. На тези деца много плашещо им действат рекламите, те ги натоварват, както и посещенията в театър, цирк - където има много хора. Те имат бурно въображение и от страх пред видяното и изпитаното за известно време детето може да стане неуправляемо. След това трудно бихте го накарали да излезе на улицата.
За аутиста е важно неговият живот да бъде разчетен и предсказуем. Той обича да се разхожда по строго определени маршрути, да носи обикновени дрехи, да извършва едни и същи ритуали преди лягане, да сяда на определено място и дори да се храни от определена чиния. Дори и цвета си избират. Ако обича бяло, не може да търпи дрехата или играчката му да е в жълто. Ако родителите наистина го обичат, трябва да се приспособят към неговите особености. С подобряване на състоянието на малчугана тези странности донякъде изчезват. Разширява се спектърът на нещата, които му харесват. Той вече може да пожелае нова дреха, дори може да придобие смелост да гледа събеседника в очите, а това означава тесен контакт. Дори изведнъж детето може да се доближи до възрастния и като котенце да свие главичка в него, да търси ласки. А тази безсловесна проява на чувства му струва скъпо - при цялата си скромност то преминава през огромните трудности, преодолява прекалено силен вътрешен протест. Затова когато аутистът изведнъж почувства потребност от ласки, трябва задължително да откликнете. Детето трябва да се поощрява за всякаква проява на добро поведение. Не го наказвайте докато не се подобри съсотянието му. Такова дете има нужда нагледно да му се демонстрира любов, да се предизвиква контакт. То не гледа в очите, трябва да опитате да го стимулирате за това. Ако не разговаря - опитайте да го разговорите.
- Полезни ли са заниманията със спорт за аутистите?
- Много полезни, но спортът трябва да бъде индивидуален, да възпитава съсредоточеност и да повишава увереността в себе си. За аутиста е важно усещането, че той може да се защити. Полезни са източните бойни изкуства, плуването, карането на колело. Ако детето се научи да пее и това му хареса, ще бъде чудесно.
- Как ще обясните този направо стремителен ръст на заболяемост от аутизъм?
- Причините са доста. Преди всичко си имаме работа с напредване на цивилизацията, затова в слаборазвитите страни детски аутизъм се среща много рядко. Съществуват различни хипотези: специалистите изтъкват влошената екология като причина, излишното количество въглехидрати в менюто на съвременния човек, използването на контрацептиви от жените. Освен това съществува мнение, че и ваксините влияят за нарасналия брой аутисти. До годинка и половина детето получава 17 ваксини, а имунната система се напряга от това и се изтощава. Могат да пострадат и ендокринната система, и психиката. Затова все по-често се подхожда избирателно към ваксините. Съществува и друга страна на проблема - децата от мънички са пред телевизора и компютъра. В резултат на това дори и здравите деца придобиват някои аутични черти. Потопени във виртуалния свят, те полека-лека се отдалечават от реалния
- На какво трябва да обърнат внимание родителите, за да открият навреме симптомите на аутизъм и да потърсят помощ?
- Ако през първата година от живота си детето мълчи, не бърбори дори, родителите трябва да обърнат внимание. Нормалното дете много рано започва да реагира на приканването на възрастните към общуване - гукане и други подобни неща. Друг тревожен симптом: детето не отговаря на усмивка. Усмихва си се само на себе си. А когато го приближат, сякаш замира и ъгълчетата на устата се отпускат. Третият обезпокоителен момент: детето не посяга с ръчички да го вземат. Сякаш не желае и то наистина не желае, защото ако все пак го вземат, започва да се върти и огъва. Телцето на дете-аутист е като на кукличка когато го прегърне майка му. Освен това аутичното дете не фокусира погледа си върху предмет, който му показват. Двигателната активност на очите е нормална, той може да разглежда нещо, но у него липсва ответна реакция. Децата със симптоматика на аутизъм често имат нарушен сън, много капризничат, плачат, особено след събуждане.
- А има ли случаи детето да е с аутични прояви, но в крайна сметка да не е аутист?
- Разбира се, и то не толкова рядко. Например при изолация от външни дразнители, когато децата се намират в условията на емоционален глад. При тях като защитна реакция се развива вторична форма на аутизъм - парааутизъм. Това е придобито заболяване и клиничната картина е друга: отначало детето се отдръпва от обществото, което не проявява дължимото внимание към него, а след това започва да му отмъщава. И то на всички, без да избира кой е виновен и кой не. Това често отвежда такива деца към криминалните среди. В много отношения параутизмът е по-тежка патология от ранния детски аутизъм. Всъщност децата-аутисти често са много способни и ако ги възпитаваме правилно, от тях ще израснат умни и талантливи личности. В противен случай психиката на детето ще се разруши, талантът ще загине без дори да се е развил.
Едно интервю на Мария ТОДОРОВА
ВИТИЛИГОТО СЕ ЛЕКУВА, СТИГА ЧОВЕК ДА ЗНАЕ КАК
Стойка Митева е майка на много деца. Самата тя едва ли може да каже точната им бройка на прима виста, макар че си води точна картотека за всяко излекувано от витилиго дете. Тя знае как се лекува витилиго, лекувала е много деца и техните майки и продължава да го прави. Днес разговаряме с нея на тема -"Витилигото".
- Госпожо Митева, защо отношението към витилиго е толкова негативно? В крайна сметка, има много други кожни заболявания, които са много по-опасни, естетически неприятни и заразни. Защо в очите на хората се забелязва отвращение именно срещу тези бели петна?
- Винаги, при всички народи от край време, това заболяване по някакъв начин се е свързвало с друго, особено опасно заболяване - проказа. Да, при проказата също има бели петна, но те са напълно различни по характер, а и анамнезата на пациента е много по-различна, тъй като заболяването е заразно - в крайна сметка нюансите са много. Ето защо повечето от хората, дори ако не знаят нищо за витилигото, някъде на нивото на генетичната си памет вярват, че това е нещо лошо, "прокажено". Между другото, още Авицена е описал двете заболявания поотделно - прокажени и пациенти с витилиго. Но и досега обществото все още не може нито да разбере, нито да приеме хората с това заболяване.
- Знам, че за много от хората, страдащи от витилиго, това не са просто "неприятни козметични дефекти", а истинска трагедия, срив на много надежди.
- Да, това е вярно. Пациентите, които идват при мен, много често се нуждаят от психологическа помощ. Ето защо ние правим преценка не само на физиологичното състояние, но също така и на психологическото състояние на пациента, отношението му не само към заболяването, но и към много други въпроси. Много често пациентите идват при мен, лишени от всякаква надежда само защото са чули от други лекари, че заболяването е нелечимо, а борбата с него е безсмислена. Естествено, аз се опитвам да обясня, че това е напълно погрешно. И особено когато се касае за деца, защото при мен идват и деца с витилиго.
- С малките пациенти по-трудно ли е?
- Децата са специална категория. Именно в детска възраст се появява първият пик на заболяването. Юношеството е период, в който децата се отделят от семейството, формира се личността им, започва процесът на самоутвърждаване, на преден план излизат външният вид, вътрешните преживявания и емоции. Всяка пъпка е трагедия. И ако в тази възраст се появи някакъв проблем, не всяко дете е готово да се изправи пред външния свят. Работата с децата, разбира се, се провежда чрез родителите, като се използват определени подходи, отчитайки психологическите характеристики на всяко едно дете. Има деца-екстраверти - активни, общителни. При тях реакцията към болестта може, а се прояви като агресия, глад за "лоши" компании. Децата-интроверти, точно обратното, затварят се в себе си, мислят си, че никой няма да ги обикне, че не са нужни на никого и много често такива деца стигат до опит за самоубийство.
- Наистина ли?
- Да, имала съм такива случаи, когато деца с витилиго са правили опит за самоубийство само защото са убедени, че никой не може да им помогне. А не е така...
- А как се отнасяте към общоприетите начини за лечение на витилигото?
- Сега витилигото се лекува по най-различни начини. От моя страна, аз не признавам техниката на изгаряне . При нея кожата се маже със специален препарат, който повишава чувствителността й към слънцето. Грубо казано, рисуват мишена за слънцето и се опитват да предизвикат произвеждането на пигментите. Но при витилигото, по принцип, не се изработват в организма тези пигменти! Постига се най-обикновено изгаряне. Мога да приведа един прост пример. Имате дупка в оградата, която трябва да бъде затворена. В ход са всички съществуващи подръчни средства: пейки, маси, различни подпори. Всички сили се хвърлят да се запуши тази дупка. По същия начин започва да се държи и организмът: напълно се мобилизира, фокусира се върху мястото на изгарянето, стреми се да "затвори" тази "дупка", даденото петно. Всичко това провокира организма към още по-лоши моменти, към по-голямо разпространение на депигментацията.
- Какво е тогава успешното лечение?
- Средно лечението продължава няколко месеца. Както вече казах, има много хора, които се примиряват с това заболяване и не се вълнуват от появата на петната. Но ако сте взели решение да се лекувате, трябва да отидете до края, в противен случай петната ще се появят отново. Основното нещо е търпение и издръжливост. Някои се отказват още след първия месец. Затова и резултатът е нулев. Важно е да се спазват строго диетата, която препоръчвам на пациентите си, и средствата за лечение, които им давам. Основното е по време на приемането на лечебните средства да не се консумират пържени, мазни, пикантни, пушени храни, колбаси, мляко (кисело мляко може), сладолед, газирани напитки, вносни продукти, пълни с консерванти, домати, патладжани, говеждо месо. Чипсове, кола и т.н. - тези храни са абсолютно забранени! Ако не се спазва диетата, всички други методи, на практика, са безполезни. При някои хора проблемът е по-скоро психологически, отколкото физически, затова с тях започваме да работим в посока психо-корекция. При някои е ефективна акупунктура, за други са подходящи различни мазила и лекарства. Лечението е комплексно и напълно индивидуално. Заболяването витилиго не е кожна болест, а проблем на целия организъм. Следователно, трябва да се лекува не само кожата, но и целият организъм. И накрая, нека да не ви изглежда странно, но най-важното е желанието. В това успях да се убедя през всичките тези години. При мен са идвали и пациенти, на които аз веднага отказвах да се ангажирам с лечението им, тъй като 85-90 на сто от кожата им беше с порцеланов цвят. Единственият изход в този случай е само цялостното избелване на кожата - това казвах и на тези пациенти. Но някои от тях успяваха да ме уговорят да започна лечение при тях. Аз се съгласих, предписах им лечение. Постигнатите резултати ме изненадаха - очевидно потъмняване на кожата, отлични резултати! Това не трябваше да се случи дори според всички медицински прогнози! Но желанието на тези хора да оздравеят беше толкова силно, при това изпълняваха всички мои препоръки много стриктно, че постигнатите резултати бяха поразителни. И още нещо искам да кажа, за да не пропусна - аз най-напред излекувах от витилиго собствения си син и тогава започнах да лекувам други хора. Преди време имах едно болно дете, което на 15 септември, когато започна училище, имаше само три петна по лицето, а до края на първия срок беше станало почти бяло. Когато родителите му го доведоха при мен, си помислих, че не мога да помогна, защото около 80 процента от кожата му вече беше унищожена. Казах на родителите без заобикалки: "Вие просто ще си похарчите парите напразно, без да получите очаквания резултат от лечението". Дълго време ме уговаряха. В края на краищата се съгласих да поема лечението на детето им. Момиченцето се отнесе изключително сериозно към лечението, спазваше стриктно диетата, изпълняваше всички мои препоръки, желанието му да оздравее беше толкова силно, че след два месеца не можах да го позная. Когато дойде при мен на контролен преглед, не можах да повярвам на очите си: процесът беше спрял, белите петна бяха започнали да се затварят. И аз знам, че това не се дължи толкова на моите умения, а на желанието на това дете да оздравее.
Едно интервю на Петя СТАНКОВА
СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА в-к "ДОКТОР", бр. 21 от 21-28.05.2012 година
Стойка Митева работи повече от 45 години с увредени деца. По образование е магистър педагог, дефектолог, логопед, соматопед, мануално – хранително терапевт. Защитила е със сертификат правото да работи с хранителни екстрактни продукти и със съвременна медицинска апаратура, с каквато е оборудван нейния дефектологичен кабинет. За нея се говори, че прави чудеса с децата аутисти, с тези, които говорят трудно и заекват. Днес много излекувани от нея деца се радват на пълноценен и нормален живот. Стойка Митева е жената, което накара не само родители, лекари, но и обществеността да заговорят открито за децата аутисти, за които преди години не се знаеше почти нищо. Неслучайно Митева е едно от лицата в енциклопедията "Бележити българи на съвременна България"- изд. 2012 година.
В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЖДАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ ДЕЦА С ИДИОТИЯ !
- Г-жо Митева, в редакционната поща получихме много писма от родители, които се интерисуват от проблемите на детската афазия. Днес ще ви помоля да отговорите на тези въпроси. И като начало да започнем с причините за това заболяване при децата, какви са първите му симптоми ?
- Афазията е разстройство, което се характеризира с пълна или частична загуба на вече формираната у детето реч. Обуславя се от огнищни поражения на главния мозък и от възпалителните инфекции на кората на мозъка в случай на енцефалити, абцеси и други черепно мозъчни травми.
Бързам да подчертая, че всички видове афазия са сериозни отклонения от правилното развитие на детето и се налага търпеливо, продължително лечение с помощта на добри специалисти.
Това е класификация, приета във всички страни, където се прилагат нови методи за проучването на органичните промени, възникнали като следствие на пораженията на кората на мозъка.
Еферентната моторна афазия при децата от ранна детска възраст води до задръжки в умственото развитие т. н. вторично увреждане на психиката. Това много често пречи на правилното диагностициране поради многото общи симптоми с интелектуалната недостатъчност и аутизъма.
- Имаме писмо от майка, която моли да й дадете съвет. Детето й е със стряскаща диагноза "Семантична сензорна афазия" – какво означава това ?
- Семантичната сензорна афазия възниква при поражение на главния мозък в зоната на теменно – тилно слепоочната област. За пръв път това заболяване е описано от Хес ( 1920 – 1926 г ). Болните ученици са ЗАТРУДНЕНИ В РАЗБИРАНЕ НА СЛОЖНИ логико – граматични конструкции. Основните симптоми на тази форма детска афазия са ; нарушения в разбиране на речта, трудно осмисляне на скрития смисъл на поговорката, сравненията и др. Нарушенията се забелязват не само при непосредственото разбиране на изреченията, но трудно се възприема и думата и нейното обобщено значение. Тези деца имат отклонения и във възприемането на пространственото разположение на буквите в реда. Смятането ги затруднява, не разбират значението на десетиците и трудно преминават в техния ред.
- Може ли да се излекуват децата, които страдат от афазия?
- В последната част на всяка епикриза задължително има препоръки издадени от лекуващия лекар към болното дете относно режима, храненето лечението, рехабилитацията, корекцията и наблюдението им. Голяма част от този възстановителен процес се пада на логопеда и соматопеда. Те са тези, които трябва да се съобразяват с възрастовия период от развитието на детето и устойчивостта му към отделните психически процеси. Обикновено се разстройват моторната и сензорната система на речевата функция. Нарушенията при децата са по –малко устойчиви и за това мозъка се възстановява по-бързо.
Факт е, че в първите часове, дни, седмици след поражението на мозъка се наблюдава тотално разстройство на речта. Постепенно започва бавно възстановяване, чийто темп зависи от дълбочината на увредения участък, от качеството на мозъка и от възрастта.
За пълна и точна диагноза на афатичните разстройства логопеда и соматопеда използват специална методика за изследване на речевата функция и соматичното състояние на пострадалото дете. В последно време изключително внимание се отделя от специалистите на квантово резонантния анализ на соматичното състояние на пострадалото дете. Целта е да се диференцира която и да е от формите на афазията от сходните симптоми при другите речеви диагнози; алалия, дизартрия, олегофрения и пр.
Колкото по-добре се използва познанието и движението, умението да се мисли и говори, да се пиши, да се чете и да се смята, толкова по-добре ще се прогнозира изходът от състоянието на увреждане. Едва тогава може специалистите да подготвят индивидуална програма за корекция и възпитателна работа.
- Каква е характерното за децата с вродена умствена изостаналост олигофрения?
- Вродената умствена изостаналост или олигофренията ще я срещнете в нейните три форми на проявление. Лека умствена изостаналост
Характерното за това заболяване, че болния може да се обслужва сам. Той се храни самостоятелно, облича се сам и т. н. В един момент БОЛЕСТТА ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА МНОГО БЪРЗО
и едва тогава родителите разбират, че нещата са необратими. За това още при първото наличие на симптоми за подобно заболяване се търси специализирана медицинска помощ. Втората форма на умствена изостаналост е т. нар. имбицилност. Децата с този вид заболяване въобще не могат да овладяват училищните знания, не могат да се научат, как да се обслужват сами и да извършват опростени домашни дейности. Родителите трябва да се набележат целта на лечение, да се консултират с добри специалисти и да не натоварват психически и физически децата. Тежка степен на умствена изостаналост е идиотията. За съжаление в България все по-често се раждат такива деца. Често пъти с такива проблеми децата имат съпътстващи болести, което значително затруднява процеса на лечение. Тези деца на практика са не могат да се обучават и в най-елементарни неща, като самообслужване, хранене и ходене до тоалетна сами. Запасът им от думи е твърде малък, понякога дори липсват.
Умствено изостаналото дете е проблем в семейството и за това родителите и техните близки трябва да се сплотяват, ако искат да постигнат някакви, макар и минимални резултати.
- Вие споменахте, че прилагате нов модерен метод за дефектологична диагностика на увредените деца. Може ли по-конкретно да кажете, какво представлява този подход и защо го предпочитате пред останалите?
- Разбира се! Квантовият анализ интегрира в себе си медицина, био- информатика, електронно инженерство и други съвременни науки, с които дефектологията си взаимодейства. За това соматопедите се подготвят в бъдещата си работа да използват данните от прегледа на соматичното състояние на човешкото организъм. Той отчита и анализира магнитното поле на човешката клетка и дава информация за здравния статус на организма и проблемните зони в техния най-ранен стадий. Само в рамките на минута от дланта на детето или възрастния човек получаваме повече от сто показатели за тяхното здраве и се отчитат най-ранните признаци на клетъчна промяна в организма и тъканите. Дори да има единични клетки с патологични промени, квантовия анализатор може да улови промените на тези клетки и да прогнозира болестта, като по този начин дава възможност да предотвратим различни хронични заболявания при увредените деца или възрастни хора.
Този подход лично аз го предпочитам и широко прилагам в моята специализирана практика, защото е комплексен, неинвазивен, практичен, лесен, бърз и ефикасен. За това терапията, която прилагам индивидуално при всяко дете или възрастен човек и процеса на корекция дават бързи резултати.
Едно интервю на Тодорка Николова
|