Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 

Уважаема г-жо Митева,
От пет години ходя по специалисти, за да си лекувам дихателния си проблем. Много диагнози ми поставиха, много лекарства изпих, но проблема си остава. Най- невероятната диагноза, която чух е "фалшива астма". На сина ми, който е на 5 години откриха листериоза. От какво се причинява тя? Моля ви отговорете ми, чрез страниците на любимия ми вестник, какво заболяване е това?

О. Ш. Я., Ст. Загора

Уважаема госпожо,
Чувството за задух се получава, когато вдишваният в белете дробове въздух се движи в стеснени или запушени дихателни пътища. Много са причините, които предизвикват такива нарушения. Има ги и при 18 самостоятелни болести и при всички огнищни или дифузни обструкции на дихателните пътища. Бронхиалната астма е само една от тези болести, водещи до пристъпи и задух. Всички останали попадат в т. нар. група към псевдо астматичните синдроми. Те имат една обща астматична характеристика; симулират бронхиална астма, но не се повлияват от стандартното противо астматично лечение. Повлияват се от специфично за тях, не астматично лечение.


Какво предизвиква задуха?
Инфекциите на дихателните пътища – бактерии, вируси, гъбички, паразити могат да предизвикат, както неасматичен, така и пристъп на астматичен задух на фона на бронхиална астма.
Алергичните реакции към лекарствата, както и силно изживени емоционални моменти.
Лъжлив задух се наблюдава много често при деца с вродени пороци на сърдечно съдовата и дихателна система. Срещат се в около 15 % при новородените.
Възпалителните процеси, туморите, абсцесите, чуждите тела по дихателните пътища също напомнят за бронхиална астма. Рецидивиращата емболия на белодробната артерия се придружава с пристъп и задух – лъжлива бронхиална астма. Всеки сърдечен застой симулира белодробен задух.
Могат да се посочат още редица примери ; чисто алергични болести, като фермерски бели дробове, бели дробове при сиренари, гълъбари, стъклари, бръшнари се смесват с бронхиална астма поради наличие на задух.
Отделянето на асматичния от неасматичния задух придобива особено голямо значение за провеждане на терапия. Когато диагнозата е точна, резултатите са прекрасни.

Листериозата е малка бактерия която заразява сурови зеленчуци, колбаси някои пресни сирена. Тя не предизвиква смущения при възрастните хора с добро здравословно състояние. Тя е опасна за хора прекарали тежки здравословни проблеми, с отслабнала имунна защита, особено при старите хора, бременните жени и кърмачките.
При изброените групи рискът може да бъде смъртоносен, особено, ако се открие късно. Открита навреме, лестериозата се лекува преди всичко с антибиотици. Опасността идва от факта, че симптомите приличат на грипните и не им се обръща голямо внимание; да се измиват суровите зеленчуци, да се преварява изостаналата храна, да не се пие сурово прясно мляко, без да е преварено. Когато се избират колбасите да се внимава за тяхната годност и срок на трайност.

 

 

.......................................................................................................................................................................................................................................................................

 


Уважаема редакция
Могат ли човешките паразити да причинят тежки заболявания.
Какво представлява паразита, какви видове съществуват и каква е връзката между тях?
В растителната среда има ли паразити и какви са те ?
Това е един въпрос, който вълнува много хора и ще бъде полезно за всички нас, за да знаем за тях и да ги разпознаваме. Знанията ни ще бъдат добра гаранция за опазване на собственото ни здраве.

Елена Йорданова, Козлодуй


Уважаема госпожо,
Паразитът е паразитиращ организъм, а паразитизмът е връзка между два организма от различен вид, при която паразитът живее в частична или в пълна зависимост от другия организъм, т. нар. гостоприемен организъм. Паразитите се хранят, като нападат живите организми или увреждат, извличайки от тях белтъчини, при което ги увреждат с отделяните от тях отрови, т.е. токсини. Паразитите унищожават изключително рядко напълно гостоприемния организъм, тъй като това би означавало те сами да се лишат от "източника си на прехрана".
В почти всяка по-голяма група организми, от вирусите до гръбначните животни, има такива, които живеят като паразити. Най-важните паразити са вирусите, които почти без изключение живеят, като паразити. Други важни са някои от бактериите и едноклетъчните, както и някои от плоските и кръглите червеи.


Живеещите по тялото или организма на човека паразити, т.нар. човешки паразити могат да причинят тежки заболявания. Предизвиканите от тях болести могат да се избегнат предимно с поддържането на добра хигиена, което е изключително важно особено в болниците.
Суровото месо и суровата риба също са източници на опасност, каквато е и замърсената вода. Срещу някои болестотворни агенти можем да се ваксинираме.


От важно значение са и артроподите. Към тях спадат смучещите кръв насекоми, като кърлежи, комари и мухите . Те разпространяват паразитни заболявания и са преносители и разпространители на други паразити. Болест, която се разпространява по такъв начин, е например маларията. Причинители на маларията са видовете плазмодии, които спадат към едноклетъчните и се разпространяват от особен вид комар.
Други болести, разпространявани от паразити са сънната болест, чиито причинител е принадлежащият към протозоите пренасян от мухата цеце, както и жълтата треска, чийто вирус се пренася от един вид комари.
Първата бактерия, която е доказана през 1876 г като причинител на болест, е бацилът на антракса, а откриването й е извършено от Робърт Кох.


Паразитните връзки са различни. Така например тенията живее изцяло за сметка на гостоприемния организъм. Познато е също и явлението "гнездови паразитизъм", който се наблюдава например при кукувиците или тропическите показващи мед. И двата вида птици оставят собствените си малки на отглеждане от други птици, което също е форма на паразитизъм.
Обикновените комари, както и медицинските пиявици например спадат към т.нар. временни паразити, тъй като пребивават в гостоприемния организъм само докато се хранят. Други паразити, напр. въшките или някои кръгли червеи се свързват до такава степен със своя гостоприемен организъм, че постепенно те се превръщат в негова абсолютна среда.


Значителна част от растенията живеят като паразити върху други растения. Към това твърдение спадат някои видове гъби. Към паразитиращите по някои цветните растения спадат цветни растения, като сандаловото дърво, белия и черния имел. Пълните паразити извличат всички необходими им хранителни вещества от растенията гостоприемници, а другите паразитите- само една част от тях.
Защитата на растенията и на почвата срещу паразитите често се извършва с химикали. Вредната последица от употребата им е, че заедно с паразитите се унищожават и други полезни организми. Ето защо в промишленото стопанство и в домашните градини трябва да внимаваме при дозирането на различните химически вещества. Най-добре е да се прилагат биологични средства.


За разлика от споменатите много видове паразити живеят на свобода и паразитират само, ако им се отдаде случай. Такива са например тропическите видове месарки. Други организми стават почти "случайно" паразити, ако бъдат погълнати от по-големи животни. Почти всеки гостоприемен организъм има приспособили се към него паразити.
Ектопаразитите живеят извън гостоприемния организъм. Такива са прилепите- вампири, обикновените комари и въшките.
Ендопаразитите живеят в червата, в различни органи или телесни отвори. Такива са повечето смукалници и тении.
Кръвните паразити и някои тении живеят в кръвта и в кръвоносната система на организма- гостоприемник.
Според един от най-новите възгледи растенията и животните, водещи паразитен начин на живот, могат да се поделят на две големи групи: вредни и полезни.


Вредни са онези, които възпрепятстват нормалното развитие на техния гостоприемен организъм, причиняват вреда в полезните растения или в предназначените за угояване животни и предизвикват различни заболявания.
Полезни са онези паразити, които със съществуването си възпрепятстват развитието на вредните паразити, с което намаляват вредното им въздействие.

 

 

.......................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

Уважаема редакция
Дъщеря ми е 20 годишна, но през последните три години чувствително повиши наднорменото си тегло. Стана мудна в движенията си, не се интересува за проблемите си, стана докачлива, сърдита и много бързо се гневи. Чувства болки в краката и ръцете си.
Посетихме личният лекар и той се произнесе за диагноза, която не бяхме чували до сега - синдром на Conn. Какво представлява това заболяване ? Застрашава ли живота на нашето дете?


Мария и Иван Тодорови, Горна Оряховица


Уважаема госпожо,
Тази рядка болест, известна още и под името първичен алдостеронизъм е открита от американския лекар Джеръм Кон през 1955 год. Синдромът на Conn се среща два пъти по-често при жените и е болест на хормоните, която се проявява обикновено при хора във възраст 30-35 години. Повишената продукция на хормона алдостерон в надбъбречната жлеза води до повишено кръвно налягане и причинява смущения в организацията на минералните вещества на организма. Болният се чувства уморен, вие му се свят и често уринира в големи количества. Забелязва се повишаване на кръвното налягане, бодежи, болки в областта на устата, ръцете и краката. Има смущение в сърдечния ритъм. Изява на дразнимост.


За основа на болестта служи повишеното производство на хормона алдостерон, който в повечето случаи е в следствие на образуван доброкачествен тумор в надбъбречната кора. Понякога производството на алдостерон се дължи на повишеното тегло и размера на надбъбречната кора, а в трети случай болестта може да е резултат от евентуално образуване на злокачествен тумор.
Функцията на различните хормони в надбъбречната кора, както и тяхното влияние върху организма е точно регулирано. В този случай, че този точно определен ред на действие и влияние се наруши , в кратък период от време могат да се проявят различни болести и симптоми. Синдромът на Conn е само един от тях.


Лечението на болестта
Ако болестта е в резултат на образуван тумор в надбъбречната кора, той може да се отстрани по оперативен път. Преди да бъде извършена операцията е необходимо да бъдат приведени в баланс минералните вещества в организма.
Ако причината за повишеното произвеждане на алдостерон е хиперплазията, тогава се препоръчва продължително лечение с медикаменти.
Какво трябва да прави болния - нищо друго освен провеждане на системни профилактични прегледи, които да предотвратят болестта.


Кога да се обърнем към лекар?
Ако налице е умора , виене на свят, или отделяне на по-големи количества урина е необходимо да се обърнем към лекар. Трайното високо кръвно налягане е също предупредителен знак.
От своя страна, задачата на лекаря е да проверява кръвното налягане на болния и го пита дали и по-рано е имал високо кръвно налягане. Препоръчва евентуално ново измерване на кръвното налягане.


Внимание!
Изброените по-горе симптоми трябва да бъдат взети сериозно под внимание, тъй като късно откритата болест е трудно лечима!
Ето защо са необходими периодични профилактични прегледи. Измерва се стойностите на калий в организма, чрез изследване на кръвта. При съмнение за синдром на Conn личния лекар изпраща пациента при лекар- специалист.
Протичането на болестта на синдрома на Conn може да бъде различно. В случай че туморът , причиняващ болестта произвежда голямо количество хормона алдостерон, симптомите се проявяват в кратък период от време. В този случай настъпват смущения като виене на свят, проблеми с паметта, нарушение на сърдечния ритъм, умора и други неразположения. В нередки случаи се забелязва, че болния не проявява оплаквания и наличието на болестта проличава едва след провеждането на профилактичен преглед.
Трябва да се каже, че навреме откритата болест е лечима! В отделни случаи, ако съдържанието на калий в кръвта намалее значително, могат да настъпят смущения в сърдечния ритъм.


Как да се предпазим?
Не са известни предпазни мерки, целящи предотвратяването на болестта. За да бъде открита болестта в ранен стадий, трябва да направим профилактичен преглед, препоръчан от лекар.

 

 

.......................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

 

Уважаема редакция
Аз работя в животновъдството. Много често попадам в замърсена среда, а по тялото ми има много драскотини от естеството на работата ми. Веднъж получих възпаление на една от раните ми, но се разминах леко благодарение на личния ми лекар. Той ме предупреди, че съм разположен към заболяването от червен вятър. Това ме изплаши страшно много, защото съм чувал, че е нелечимо заболяване. Вярно ли е? Има ли от какво да се страхувам за себе си?

Тенчо Ваклинов, Смолян


Уважаеми господине,
Червеният вятър е остро възпаление на кожата, което се предизвиква от определени бактерии- стрепкоки. Болезнено възпалените, парещи части на тялото, се характеризират с рязко ограничена с ръб от околната здрава кожа червенина и подутини. Симптомите на болестта са висока температура до 40 градуса С , с втрисане и поява на червени участъци и ивици по кожата. Характерните кожни изменения се появяват предимно по лицето или долните крайници. Болестта не трябва да се бърка с еризипелоида чието популярно название е червенка.


Какви са симптомите на болестта?
Висока температура, втрисане, рязко ограничена червенина, оттичане и затопляне на възпаленото място, често образуване на мехури, засегнати области: лице и подбедрица. Трябва да се подчертае, че при червения вятър кожните изменения са рязко ограничени. Инфекцията засяга предимно лицето и подбедрицата.


Заболяване от червен вятър
Бактериите проникват в организма през малки рани, като пукнатини в ъгълчетата на устата или драскотини по долните крайници. При язви на подбедрицата причинителите на болестта много лесно могат да проникнат в тялото на болния. Хората със слаба имунна система, например диабетици, алкохолици, или тези чийто организъм е бил изтощен от друго заразно заболяване, могат твърде лесно да се разболеят от червен вятър.


Лечението се състои в унищожаване на бактериите с подходящи антибиотици. Може да се наложи и болнично лечение , поне дотогава, докогато преминат температурата и изчезнат червените петна. Трябва да се подчертае, че червения вятър не може да се лекува успешно в домашни условия.


Ето защо е необходимо при първите прояви на симптомите, незабавно да се обърнем към лекар. Лекарят назначава лечение с пеницилин или с друг антибиотик. В някои случаи се налага засегнатите от болестта участъци да бъдат директно третирани с антибиотик или антисептични средства.


Как протича болестта?
Бактериите попадат в човешкото тяло през такива кожни наранявания, които са едва доловими. Болестта се проявява до няколко часа, ето защо още при първите наченки на висока температура и втрисане, е необходима помощта на лекар- специалист. За тази болест е характерно висока температура, втрисане. Често придружаващ синдром са периоралните мехурчета. По заразената кожа се наблюдава зачервяване, което се разпространява по-бавно или по-бързо. Тогава кожата става лъскава и опъната, пареща и болезнена. Червеният вятър засяга предимно лицето, но може да се прояви и при под бедрото или в пъпната област. Големината на отока зависи от състоянието на съединителната тъкан под кожата. При антибиотичното лечение резултатът може да се очаква в рамките на 6 до 10 дни . Червеният вятър обаче може да "мигрира", тогава болестта да продължи седмици наред.


Опасности и възможни усложнения
При подходящо лечение можем да разчитаме на резултат без усложнения. Могат да се проявят обаче и тежки усложнения, особено тогава когато лечението е започнало твърде късно. В такива случаи червеният вятър може да засегне очната кухина и средното ухо. Запушването на лимфните съдове по долните крайници и образуващото се в следствие на това разрастване на тъканта може да причини тежки, трайни удебелявания на кожата.


Напомняме отново, че инфекции от гъбечките по краката и язвата подбедреницата трябва незабавно да бъдат лекувани. В противен случай те биха могли да предразположат към други инфекциозни зарази, например към червения вятър. Диабетно болните трябва да следват строго предписания им хранителен режим и медикаментозно лечение, както и често да проверяват нивото на кръвната си захар.

 


.......................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Уважаема редакция
Ние сме група начални учители, които работим с ученици от различни етноси. Забелязваме при някои ученици непрекъснати сърбежи, които не можем да различим причината. Симптомите са зачервяване на кожата, обриви по кожата, избледняване на кожата и пр. Тези сърбежи им се появяват на различни места по тялото. Какви могат да бъдат причините за тези сърбежи?

Група начални учители, общ. Айтос


Уважаеми учители,
Границата между сърбежа и други подобни усещания, като зачервяване и смъдене не е ясно доловима. На дразнението реагираме неволно, като се почесваме. По този начин чувството на сърбеж спира, но само за кратко време, по-късно се появява още по-силно.
Причинител на сърбежа биха моли да бъдат най-различни болести:

Екзема - освен със симптоми, като зачервяване на кожата и поява на мехурчета пълни с течност, екземата се придружава и от чувство за силен сърбеж

Жълтеница - първо, пожълтява бялото на очите, след което и кожата.
Освен сърбежа, други симптоми са умората, липсата на апетит и загубата на тегло.

Прекалената хигиена също може да предизвика чувство на сърбеж. При суха, грапава кожа сърбежът може да бъде предизвикан от увреждането й , дължащо се на прекалено честото миене

Хемороиди - първи признаци на това заболяване са овлажняване и чувството за сърбеж около ануса. В повечето случаи то се причинява от разширяването на кръвоносните съдове в края на дебелото черво.

Бъбречни заболявания - Когато бъбреците не функционират добре и в следствие на това нивото на някои отровни отпадъци от обмяната на веществата в кръвта е с по-високи стойности от нормалното, чувстваме сърбеж по цялото тяло- чувството на сърбеж може да бъде първият симптом за бъбречно заболяване.

Уртикария - обривът се предизвиква от алергия, т.е. от изострена чувствителност към определени вещества. Образуваните по тялото пъпки са плоски, а около белите мехурчета има зачервяване, подобно на това, които се появява след опарване от коприва. Тези обриви са придружени със силен сърбеж.

Акарите, предизвикващи краста издълбават дълги канали в епидермиса, които се проявяват като черни следи по тялото- предимно по ръцете. Предизвиканият от тях сърбеж е почти нетърпим. Повечето ухапвания и ужилвания от насекоми, като например ухапванията от въшките, предизвикват силен сърбеж, а понякога и остри болки.


Диабет - При появата на диабет болния чувства силна жажда, което може да бъде придружено и от лек сърбеж. В младежка възраст симптомите се развиват бързо. Много по-бавен е този процес при т.нар. "старчески диабет"¸който засяга предимно хора над петдесетгодишна възраст.

Варицела - Децата боледуващи от варицела много трудно понасят сърбежите. Не трябва да им позволяваме да разчесват пъпките- на тяхно място могат да останат загрозяващи белези за цял живот.

Алергии - организмът на някои хора реагира с алергични пристъпи при непоносимост към определени вещества, напр. към цветен прашец, пластири, миещи препарати¸ някои храни и др. Тези реакции се придружават в повечето случаи от чувство за сърбеж на очите и по кожата

Препоръки;
Не трябва да се чешем дори тогава, когато кожата силно ни сърби, тъй като това усилва сърбежа
Предлагат се различни видове гелове и мехлеми без рецепта, например срещу ухапвания и ужилвания от насекоми, а също така различни прахове и тинктури
Измиване на кожата със студена вода или натриването й със спирт, както поръсването й с антихистаминов прах може също да намали чувството за сърбеж.
При продължителен сърбеж трябва да се обърнем към лекар, който може да установи, дали той не е симптом за по-сериозно заболяване.
При ухапвания и ужилвания помагат специални гелове.

.

 

 

 

НАЧАЛО | ПУБЛИКАЦИИ | ГАЛЕРИЯ | ИНТЕРВЮТА | ОТГОВОРИ НА ЧИТАТЕЛСКИ ПИСМА | КОНТАКТИ